Как влакът за ВСС дерайлира на бургаската гара! Защо бургаският „чист“ прокурор Чинев се оказа твърде мръсен дори за политиците

Мнения и коментари
© Facebook

В царството на родното правосъдие, където Темида отдавна е свалила превръзката, за да брои по-лесно бандеролите и квадратурите, един „морски административен капитан“ реши, че бургаският залив му е тесен. Окръжният прокурор на Бургас Георги Чинев – човекът, чието име в последно време изскача от жалби до Висшия съдебен съвет и Конституционния съд по-често, отколкото гларусите над кея – явно си бе повярвал, че е време да смени местното феодално владение с трона в София.

Сюжетът достойно съперничи на антична трагедия, преписана от квартален сатирик.

Морският пристан на „чистите“ намерения. Докато обикновените простосмъртни се чудят как да вържат двата края, крайбрежната съдебна власт в Бургас се превърна в образцова семейна задруга. Покрай похода към върховете на Темида лъснаха любопитни кадрови съвпадения – като например роднински назначения в Окръжния съд, при които присъствието на работното място се оказва по-скоро пожелателна опция, а не трудово задължение.

Когато превърнеш държавната институция в бащиния, подчинените магистрати естествено развиват рефлекса на зайци пред фарове – мълчат, кимат и се молят вятърът на уволненията да ги подмине.

Столичният блясък и курортните договорки. Сякаш не стигаха вътрешните вълнения, ами името на бургаския обвинител се завъртя и в орбитата на софийски съдебни шефове, известни с вкуса си към луксозни возила от челната десетка на автопарка. А когато на хоризонта изгря шумната сага с арестуваните кметове от ДПС в Белица и Сунгурларе, в публичното пространство замириса не само на морски бриз, но и на задушевни разговори край комплексите в Слънчев бряг, нерегламентирани срещи и сладки обещания за кариерно израстване във ВСС. Да го намажеш с мед и да го пуснеш на изслушване!

Големият срив пред „портите на Рая“. Най-комичната част от пиесата обаче настъпи в момента, в който кандидатът за член на Висшия съдебен съвет реши, че 61 номинации от подчинени колеги са достатъчен билет за безсмъртие. На изборите в края на октомври мечтата за висшия кадрови орган се разби в скалите с такъв гръм и трясък, че чак в Ямбол и Сливен чуха ехото. Нито един бургаски прокурор не успя да прескочи бариерата – ясен знак, че дори в собствената гилдия търпението към „безгрешните“ автобиографии има лимит.

Затворената врата на политическата квота. Сега, след като парадният вход се оказа залостен, злите езици и добре информираните източници шушукат за трескави опити за промъкване през задния вход – политическата квота във ВСС. Иронията на съдбата обаче е безмилостна. Дори обикновено всеядните политици гледат на компрометираната визитка като на горещ картоф, който никой не иска да държи в ръцете си преди поредните скандали да избухнат в лицето му.

Най-богатите магистрати в България (според декларираните данни):
Магистрати с най-голямо общо имущество (вкл. семейно)
Анна Баева-Курдаланова (ВКС) – 21,58 млн. лв. (21,48 млн. лв. семейно/97 хил. лв. лично).
Милена Дечева (Окръжен съд – Хасково) – 3,39 млн. лв. (3,31 млн. лв. семейно).
Антония Енева-Спасова (РП – Стара Загора, ТО – Казанлък) – 3,17 млн. лв. (предимно семейно).
Магистрати с най-голямо лично имущество (без семейното)
Росен Димов (Апелативна прокуратура – Пловдив) – 1,29 млн. лв.
Михаела Тихова (Софийска районна прокуратура) – 1,18 млн. лв.
Руси Алексиев (председател на Софийски градски съд) – 1,12 млн. лв.
Магистрати с най-скъпи автомобили
Деница Иванова (Районна прокуратура – Елин Пелин) – Mercedes за 167 145 лв. Това е тази госпожа, която стана известна наскоро с навлизането си в насрещното.
Георги Колев (Върховен административен съд) – Ineos за 164 831 лв.
Георги Чинев (Окръжна прокуратура – Бургас) – BMW за 162 048 лв.
 
*Забележка: Анализът е на Гласът На Бащите/Fathers' Voice и обхваща периода 2017–2025 г., като се базира на ликвидни парични средства (спестявания и депозити), без да включва пазарната стойност на недвижимите имоти.

Накрая остава само поуката от баснята, че можеш дълго да размахваш ятагана на закона над главите на подчинените си и да го играеш борец за осветляване на чужди „джуджета“, но когато собствената ти сянка стане по-дълга от репутацията ти, нито скъпите возила, нито курортните соарета с намазани пехливани могат да те изтеглят от плитчините.



Още от Мнения и коментари