В царството на родното правосъдие, където Темида отдавна е свалила превръзката, за да брои по-лесно бандеролите и квадратурите, един „морски административен капитан“ реши, че бургаският залив му е тесен. Окръжният прокурор на Бургас Георги Чинев – човекът, чието име в последно време изскача от жалби до Висшия съдебен съвет и Конституционния съд по-често, отколкото гларусите над кея – явно си бе повярвал, че е време да смени местното феодално владение с трона в София.
Сюжетът достойно съперничи на антична трагедия, преписана от квартален сатирик.
Морският пристан на „чистите“ намерения. Докато обикновените простосмъртни се чудят как да вържат двата края, крайбрежната съдебна власт в Бургас се превърна в образцова семейна задруга. Покрай похода към върховете на Темида лъснаха любопитни кадрови съвпадения – като например роднински назначения в Окръжния съд, при които присъствието на работното място се оказва по-скоро пожелателна опция, а не трудово задължение.
Когато превърнеш държавната институция в бащиния, подчинените магистрати естествено развиват рефлекса на зайци пред фарове – мълчат, кимат и се молят вятърът на уволненията да ги подмине.
Столичният блясък и курортните договорки. Сякаш не стигаха вътрешните вълнения, ами името на бургаския обвинител се завъртя и в орбитата на софийски съдебни шефове, известни с вкуса си към луксозни возила от челната десетка на автопарка. А когато на хоризонта изгря шумната сага с арестуваните кметове от ДПС в Белица и Сунгурларе, в публичното пространство замириса не само на морски бриз, но и на задушевни разговори край комплексите в Слънчев бряг, нерегламентирани срещи и сладки обещания за кариерно израстване във ВСС. Да го намажеш с мед и да го пуснеш на изслушване!
Големият срив пред „портите на Рая“. Най-комичната част от пиесата обаче настъпи в момента, в който кандидатът за член на Висшия съдебен съвет реши, че 61 номинации от подчинени колеги са достатъчен билет за безсмъртие. На изборите в края на октомври мечтата за висшия кадрови орган се разби в скалите с такъв гръм и трясък, че чак в Ямбол и Сливен чуха ехото. Нито един бургаски прокурор не успя да прескочи бариерата – ясен знак, че дори в собствената гилдия търпението към „безгрешните“ автобиографии има лимит.
Затворената врата на политическата квота. Сега, след като парадният вход се оказа залостен, злите езици и добре информираните източници шушукат за трескави опити за промъкване през задния вход – политическата квота във ВСС. Иронията на съдбата обаче е безмилостна. Дори обикновено всеядните политици гледат на компрометираната визитка като на горещ картоф, който никой не иска да държи в ръцете си преди поредните скандали да избухнат в лицето му.
Накрая остава само поуката от баснята, че можеш дълго да размахваш ятагана на закона над главите на подчинените си и да го играеш борец за осветляване на чужди „джуджета“, но когато собствената ти сянка стане по-дълга от репутацията ти, нито скъпите возила, нито курортните соарета с намазани пехливани могат да те изтеглят от плитчините.